ИПИ за търсещите социални помощи: Държавата пак ще е мащеха както на тези, които тичат при нея за помощ, така и на всички останали
През няколко месеца в последните години наблюдаваме бедствия, повреди и спешни събития, сполетели обитаеми места и хора в България. Последното такова отпреди няколко дни – поройни дъждове и наводнения с огромни вреди и човешки жертви, се случи в община Царево и засегна и други общини по южното Черноморие. Климатичните промени, неналичието на застрахователна просвета и навиците да се разчита за избавление на страната ще не престават да оказват мощно отрицателно въздействие върху възобновяване на провалите и минимизиране на негативните резултати от тях.
Тук няма да се стопираме в детайли на научния аспект за въздействието на измененията в климата върху околната среда, единствено ще отбележим, че се чака сходни спешни събития да са все по-чести[1]. Изменението на климата е евентуално да усили освен честотата, само че и мащаба на рисковите метеорологични и климатични събития. Най-разпространените хидрометеорологични и геофизични естествени опасности са наводненията, рисковите температури, ураганите, горските пожари, земетресенията, свлачищата и засушаванията. По данни на Национален статистически институт през последните години откритите вреди от спешни събития, свързани с естествени и други бедствия в България, варират сред 30 и 500 млн. лева годишно. Отделените средства за възобновяване от вредите са по-малко и по данни на националната статистика малка част от тях идват от застрахователни компенсации.
Наводненията са едно от най-честите спешни събития с открити вреди през 2020 година от към 16 млн. лева Щетите от спешните събития имат нерегулярен темперамент и могат да са обилни по мярка – те могат да са доста тежки за дребен бизнес и за подобен, който не е взел ограничения за шерване на риска, а за жителите могат да са сериозни.
Застраховането от своя страна, изключително на персонални парцели и благосъстоятелност, не е изключително публикувано в България. Както ИПИ към този момент писа неведнъж (например тук и тук), застраховането е едва употребен инструмент за шерване на риска и аргументите за това са както в неналичието на сериозен ангажимент на застрахователния бранш за " просветителска “ акция, по този начин и в ролята на страната като инстанция, към която всеки потърпевш се обръща и чака казусът му да бъде решен.
Какво се ангажира да прави страната в такива случаи?
Ежегодно в България се заделя запас от към 80-90 млн. лв. в централния бюджет под формата на запас за непредвидени и/или неотложни разноски, който включва разноски и за предварителна защита, и за възобновяване от последствията от спешни събития. Тези средства се насочват към възобновяване на вреди върху обществена общинска и държавна инфраструктура и благосъстоятелност, само че постоянно потърпевши семейства или бизнеси чакат да им бъдат възобновени вредите бързо и напълно със средства от бюджета за сметка на този запас.
Пострадалите от бедствия семейства могат да разчитат и на обществени помощи от бюджета на организацията за обществено подкрепяне и министерството на труда и обществената политика:
– Еднократна обществена помощ по закона за обществено подкрепяне: за облекчаване на случайно зародили здравни, просветителни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на хората и фамилиите може да се отпуска еднократна помощ един път годишно, гласи член 16 на правилника за използване на Закона за общественото подкрепяне. От 1 юни 2023 година тази помощ е в размер до трикратния размер на линията на беднотия за съответната година, което значи до 1512 лева, като съответният ѝ размер се дефинира със заповед на шефа на дирекция " Социално подкрепяне “. В момента чиновниците на Агенцията за обществено подкрепяне спомагат на потърпевшите да получат по-бързо тази еднократна помощ.
– Помощ по линията на фонд " Социална протекция “ към МТСП за възобновяване на разноски за развалени електроуреди в размер на 2500 лева За нейното действителното приемане обаче евентуално ще е належащо повече време.
Както е видно, даже и да се получат и двата типа помощи от едно потърпевшо от злополучие домакинство, цената им надали ще покрие забележителна част от вредите. Застраховането остава вид за покриване на загубите, а при положение, че парцелите и собствеността не са застраховани, жителите могат да разчитат само на спестявания и на лични средства за възобновяване на всички вреди, което, както знаем от статистиката не е във опциите на 42% от популацията. Държавата отново ще е мащеха както на тези, които тичат при нея за помощ, по този начин и на всички останали, които съзнателно са се застраховали, само че ще платят с налозите си за дребните и мудни обществени заплащания.
Тук няма да се стопираме в детайли на научния аспект за въздействието на измененията в климата върху околната среда, единствено ще отбележим, че се чака сходни спешни събития да са все по-чести[1]. Изменението на климата е евентуално да усили освен честотата, само че и мащаба на рисковите метеорологични и климатични събития. Най-разпространените хидрометеорологични и геофизични естествени опасности са наводненията, рисковите температури, ураганите, горските пожари, земетресенията, свлачищата и засушаванията. По данни на Национален статистически институт през последните години откритите вреди от спешни събития, свързани с естествени и други бедствия в България, варират сред 30 и 500 млн. лева годишно. Отделените средства за възобновяване от вредите са по-малко и по данни на националната статистика малка част от тях идват от застрахователни компенсации.
Наводненията са едно от най-честите спешни събития с открити вреди през 2020 година от към 16 млн. лева Щетите от спешните събития имат нерегулярен темперамент и могат да са обилни по мярка – те могат да са доста тежки за дребен бизнес и за подобен, който не е взел ограничения за шерване на риска, а за жителите могат да са сериозни.
Застраховането от своя страна, изключително на персонални парцели и благосъстоятелност, не е изключително публикувано в България. Както ИПИ към този момент писа неведнъж (например тук и тук), застраховането е едва употребен инструмент за шерване на риска и аргументите за това са както в неналичието на сериозен ангажимент на застрахователния бранш за " просветителска “ акция, по този начин и в ролята на страната като инстанция, към която всеки потърпевш се обръща и чака казусът му да бъде решен.
Какво се ангажира да прави страната в такива случаи?
Ежегодно в България се заделя запас от към 80-90 млн. лв. в централния бюджет под формата на запас за непредвидени и/или неотложни разноски, който включва разноски и за предварителна защита, и за възобновяване от последствията от спешни събития. Тези средства се насочват към възобновяване на вреди върху обществена общинска и държавна инфраструктура и благосъстоятелност, само че постоянно потърпевши семейства или бизнеси чакат да им бъдат възобновени вредите бързо и напълно със средства от бюджета за сметка на този запас.
Пострадалите от бедствия семейства могат да разчитат и на обществени помощи от бюджета на организацията за обществено подкрепяне и министерството на труда и обществената политика:
– Еднократна обществена помощ по закона за обществено подкрепяне: за облекчаване на случайно зародили здравни, просветителни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на хората и фамилиите може да се отпуска еднократна помощ един път годишно, гласи член 16 на правилника за използване на Закона за общественото подкрепяне. От 1 юни 2023 година тази помощ е в размер до трикратния размер на линията на беднотия за съответната година, което значи до 1512 лева, като съответният ѝ размер се дефинира със заповед на шефа на дирекция " Социално подкрепяне “. В момента чиновниците на Агенцията за обществено подкрепяне спомагат на потърпевшите да получат по-бързо тази еднократна помощ.
– Помощ по линията на фонд " Социална протекция “ към МТСП за възобновяване на разноски за развалени електроуреди в размер на 2500 лева За нейното действителното приемане обаче евентуално ще е належащо повече време.
Както е видно, даже и да се получат и двата типа помощи от едно потърпевшо от злополучие домакинство, цената им надали ще покрие забележителна част от вредите. Застраховането остава вид за покриване на загубите, а при положение, че парцелите и собствеността не са застраховани, жителите могат да разчитат само на спестявания и на лични средства за възобновяване на всички вреди, което, както знаем от статистиката не е във опциите на 42% от популацията. Държавата отново ще е мащеха както на тези, които тичат при нея за помощ, по този начин и на всички останали, които съзнателно са се застраховали, само че ще платят с налозите си за дребните и мудни обществени заплащания.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ